"Змийска кожа" в портмонето - казват, на пари е! Не е научно доказано дали е така, но със сигурност прозрачната обвивка с очертания на люспи предизвиква любопитство и интерес, щом я открием при разходка в природата. И неизменно се оглеждаме къде е собственичката, оставила "дрехата" си някак нехайно. "Това, разбира се, не е кожата на змията, а най-горния й слой и се случва няколко пъти в годината, а при младите екземпляри почти всеки месец, защоте те растат. При нашите змии напролет, след зимуване, той се сменя задължително", разказа д-р Красимир Христов, който търпеливо отговаря на всички въпроси в Детския научен център "Музейко"

"Змийска кожа" в портмонето - казват, на пари е! Не е научно доказано дали е така, но със сигурност прозрачната обвивка с очертания на люспи предизвиква любопитство и интерес, щом я открием при разходка в природата. И неизменно се оглеждаме къде е собственичката, оставила "дрехата" си някак нехайно.

"Това, разбира се, не е кожата на змията, а най-горния й слой и се случва няколко пъти в годината, а при младите екземпляри почти всеки месец, защоте те растат. При нашите змии напролет, след зимуване, той се сменя задължително", разказа д-р Красимир Христов, който търпеливо отговаря на всички въпроси в Детския научен център "Музейко".

Още от рубриката Изложбата на орхидеи в Ботаническата градина в Ню Йорк представлява причудлива смесица от мода и цветни творения, предаде Асошиейтед прес.  "Шоуто на орхидеите: "Цветята в модата" предлага на посетителите своеобразен пролетен отдих от зимата.  Изложбата включва изобилие от разноцветни и разнообразни орхидеи и аксесоари от различни растения. С ботаническия ... Вижте повече

На музея от началото на януари до 4 март гостуват 44 вида влечуги - различни видове змии, гущери, паяци, които са част от колекцията на Тракийското херпетологично дружество. 

Още в началото на изложбата "От джунглата до "Музейко" срещаме малък изследовател, който носи воден дракон на ръце. Видът се среща в Югоизточна Азия и достига 1 метър дължина. Оказва се, че лесно привиква с човек и няма нищо против вниманието, с което го обсипват. А за децата е полезно да пипнат безобидните представители в изложбата с ръце, за да разберат, че не всички са опасни и да научат повече за тези интересни и обвити с различни митове същества. 

Децата много се радват, безкрайно интересно им е и не ги е страх, разказа директорът на музея доц. д-р Ия Петрова и допълни, че родителите се притесняват далеч повече. Именно това е част от идеята на изложбата - че даваме знание кои влечуги са опасни, с какво, как се държат, допълни тя. 

Видовете в изложбата се сменят периодично, като отскоро могат да се видят и някои български, които са сред най-често срещаните у нас. Целта е да се запознаят с тях децата, които идват, а и възрастните, обясни Красимир Христов. Един от тези видове е змиегущерът - най-големият гущер, който се среща в България и който често е бъркан със змия, защото много прилича на външен вид. Представителят му в изложбата също се оказа изключително дружелюбен с хората и се остави да бъде погален.

Някои видове не са отровни, но хапят, за да се защитят, обяснява херпетологът на децата, които са наобиколили терариумите с интерес, защо не могат да ги пипнат. Според него, ако хората знаят повече за влечугите, това ще е полезно и за едните, и за другите.

Колекцията на Тракийското херпетологично дружество е с общо 68 вида и е събирана в продължение на години. Най-редките екземпляри естествено са най-отровните, защото отглеждането им в терариуми е специфична дейност. В момента дружеството има две експозиции - едната е в терариума в Хасковски минерални бани, а другата - мобилната, в момента е в "Музейко". Наскоро тя гостува в Регионалния исторически музей в Плевен, била е и зад граница - в Калъраш, Румъния. Стремежът е всеки път да бъдат показвани нови видове, за да има интерес. 

По-голяма част от влечугите, които обитават България, са абсолютно безобидни и не следва да се унищожават. Отровните у нас няма да нападнат човека без причина, подчерта още херпетологът. Какво да правите, ако видите змия в природата? Просто я заобиколете. Най-вероятно тя ще потърси убежище още преди това.

Когато са в опасност, гущерите могат да си отделят опашката, която продължава да се движи, за да привлече нападателя, докато те се скрият, е друг любопитен факт, който научават малки и големи посетители в музея. 

Д-р Красимир Христов разказа още, че змийските ухапвания протичат по различен начин при различните видове и са с различна степен на токсичност. 

Около половината ухапвания от пепелянки у нас са "сухи", без отделяне на отрова. Едното от другото се различава лесно, защото ефективните са съпроводени със силна болка, отичане, подуване, парене в областта, обясни херпетологът. Изсмукването на отровата с уста при ухапване не е мит и това не е опасно, дори при наличие на някакви ранички в устата. Има и полезни устройства за целта - екстрактори, които представляват пластмасови помпички и изтеглят отровата от кръвта. Антидот обикновено се прилага в болнична обстановка.

Змиите не пият мляко, обори той друг мит. Младите се хранят обикновено веднъж на седмица, а възрастните - веднъж на две седмици. 

С три черни печатчета с изображение на череп и кости на стъклото на терариума е кралската кобра - най-голямата отровна змия в света. Точно е сменила "кожата" от долната част на главата си. В близост до нея обаче се вижда по-отровен вид, което е отбелязано с цели пет печата - австралийски крайбрежен тайпан. Това е най-опасната отровна змия на континента. Названието тай-пан означава буквално "големия господар". Сега смъртните случаи от тях в Австралия са изключителна рядкост заради много добре развитата медицинска, помощ, научаваме още от изложбата. И още - те избягват човека, но ако не могат да се отдръпнат, нападат много агресивно. Палестинска отровница, гюрза, тропическа гърмяща змия, сиамска кобра, черна мамба, са също някои от отровните видове змии, които могат да бъдат видяни в изложбата.

Но не само - до мадагаскарската хлебарка, по стените на своя "апартамент" пълзи едър паяк - бразилски птицеяд. Има отрова, но тя не е опасна за човека.

Няма да разкриваме повече, защото от екипа на музея обещават - "Всеки малък изследовател на заобикалящия го свят ще може да влезе в ролята на Тарзан, Индиана Джоунс или друг любим приключенец". И ще получи отговори на всички многобройни въпроси с какво се хранят влечугите, спят ли, къде се срещат и как се държат в природата.